В книгата разказвам за Етрополе и етрополци, за зевзеците от този край и историите за тях, които съм чул и записал от едно време. Едни от тях са весели, други тъжни, но нищо не съм измислил или съчинил, без да съм го чул от някого. Всяко населено място има своите зевзеци, но в Етрополе дори и не толкова оригинални люде имаха интересни прозвища. Да посочим например Миал Масъра, Гочо Говедото, Итко Гомното, Иван Пръча, Миал Катъра, Мито Слона, даскал Тропчов, Дана Трупа, Георги Припката, Цено Кокала, Кирко Галето, Цано Овена, Цено Керемидата, Васо Айдука, Пешо Писара, Бизо и много други. Някои от тях отдавна вече са покойници, но пиша за нашенците, за да не се забравят и ние, живите, да си ги спомним с добро. Разказите за тях са весели, но има и тъжни - според делата и съдбата им. Спомням си за тях с умиление, защото бяха оригинални и пълнокръвни - каквито днес за съжаление рядко можеш да срещнеш... Петко Петков