Колко щастлив е романистът или драматургът, че има възможност да изрази себе си, като се предреши, да се освободи от вътрешните си конфликти и още повече от всички онези персонажи, които се боричкат в него! Друго е положението на есеиста, ограничен в рамките на един неблагодарен жанр, където може да даде израз на вътрешните си разногласия само ако непрекъснато влиза в противоречие със самия себе си. Човек се чувства свободен в афоризма - тържество на едно разпаднало се аз. Чоран "Скептицизмът" на Чоран ни разкрива как сам той се е освобождавал от обаянието на интелектуални кумири, социални утопии, философски и художествени моди, от властта на традиции и авторитети и в този смисъл може да помогне на всеки, който пожелае да види с нови очи собствените си илюзии и любимите си авторитети. "Скептицизмът" на Чоран е плодотворен, защото е преди всичко скептицизъм към самия себе си, мисълта на Чоран е аналитика на собствените му разочарования от предишни кумири, "анатеми" спрямо по-ранните му "признания". Светлозар Игов