„Да се развие известна зависимост от едно- две срутвания на мисълта, при пълна безпощадност на безупречно присъствие и бутониера.” – такъв е нещадящият ancien regime на тази болезнено иронична книга, чиято безпощадност е галантно колосана като старомодно висока, счупена яка.

Очарователно невежлива по отношение на българските предразсъдъци, на които поривисто зашлевява звучна и заслужена плесница, тя щедро балансира морбидна некуртоазност с архаизиран български от добрите му епохи.

Престижно би било, ако не я четете, поне да я имате в библиотеката си.

Шик е, а и…шок!!

Имате нужда от провокация?

Тази книга ви я поднася на сребърен поднос.

И, както казва една от героините:

„Никакъв толеранс, мамка ви –

само декаданс!”