Не би било погрешно да смятаме, че руската философия е философия "преди" и "след" Владимир Соловьов (1853-1900). В настоящия очерк той разкрива образа на Мохамед в съзвучие с принципите на ислямското вероучение. Към Свещения Коран Соловьов пристъпва по начин, съответстващ на отношението на мюсюлманите към него - като към Книга, която следва не просто да се чете, а да се преживява. Наистина за автора Коранът е основният източник на сведения за живота на Мохамед и за ранната история на Исляма. Но той преодолява дистанцираността на погледа на историка и прониква в текста чрез разбиране, чрез "потапяне" в спецификата на духовната и емоционалната нагласа на пророка, сякаш съпреживява неговите първоначални съмнения и по-сетнешна увереност във възложеното му пророчество.