Боговете проклели този град със страшна клетва: Нека това място бъде рана. И щом на нея се хване коричка, нека я разчоплят с мръсни нокти. Нека поколението на синовете никога да не продължи започнатото от поколението на бащите. Нека в този град хората винаги се надсмиват над онова, за което най-много жадуват. За това проклятие, за проклятието да живееш на Балканите през последните десет години на ХХ век разказва в своята книга Владимир Пищало. Милениум в Белград не е роман, писан по правилата, нито е хроника на военните събития; той е фреска на човешката лудост, чиято главна жертва е Белград. Черпещ от далечните славянски извори, проникнат от сюрреализъм, авторът си служи с всички подвластни му регистри, за да вдъхне на произведението си духа на грандиозна епопея. Роман-мозайка, в който постепенно се изгражда портретът на един град, както и на цяло едно поколение, израснало в него. * * * "Неподправен сръбски глас, звучен, градски и нов... щастливи сме, че открихме този внимателен, ерудиран писател, който с ироничното си звучене, със своя неподражаем, често визионерски маниер описва последното десетилетие на ХХ век в града, с който се идентифицира: "Белград, това съм аз!" Le Monde "Благодарение на рядката си литературна дарба авторът съумява да пресъздаде чувството на гибел и безпомощност, изпитвано от населението на една държава, срутила се като картонена кула." Le Figaro "Книга, която спира дъха ти с красотата и поетичната си образност, чийто главен герой е сръбската столица." Le Magazine Literraire "Това е разказ за среднощни кошмари - за Историята с главно И... Този разказ е съставен от свежи кратки глави, горчиви сцени от реалността, жлъчни, но и лирично нежни..." La Nouvel Observateur