Портрет на един посредствен характер.
На теб, мила сестро, пиша за последен път. Осъдиха ме току-що, но не на позорна смърт, която застига само престъпниците, а на смърт, която отново ще ме отведе при твоя брат. Невинна като него, аз се надявам да му приличам и в сетните си мигове... Благослови двете ми деца вместо мен... Дано и двамата разсъждават така, както непрестанно съм ги учила: че принципността и точното съблюдаване на личния дълг са най-съществената основа на живота, че взаимното приятелство и доверие ще ги направят щастливи... Нека вземат пример от нас!... Дано моят син никога не забрави последните думи на баща си, които аз нарочно ще повторя: никога да не се опитва да мъсти за нашата смърт!...

Умолявам всички, които познавам... да ми простят мъките, които може би неволно съм им нанесла. Прощавам на всичките си врагове страданията, които ми причиниха... Имах приятели. Мисълта, че завинаги се разделям с тях, както и убеждението за техните страдания са най-голямата ми мъка, която ще отнеса в смъртта. Нека поне узнаят, че до сетния си миг съм мислила за тях.

...Сбогом, сбогом!