В тази книга се изследват възможностите да се разработват публични политики по отношение на национални, етнически, расови, религиозни и други малцинства, които са обособени като такива по културни признаци. Става дума за разработване на политики от този род със средствата на една амбициозна и дори, според някои, утопична методология.

Най-общо делиберативната демокрация се определя като модел за вземане на колективни решения, които са легитимни, ако са изпълнени определени условия. Решението трябва да е резултат на обсъждане, което е рационално, в него се участва свободно и на равнопоставени начала, отворено е за всеки, който може да докаже, че решението би го засегнало.

В света около нас трудно могат да се намерят ситуации, които напълно отговарят на тези изисквания. Какъв е смисълът, тогава, да усложняваме и без това тежката задача на институциите на властта, които трябва да решават проблемите, свързани с малцинствата? В първа глава на книгата е дадена подробна критика на “традиционните” методи, с които се действа във въпросната област. Така е обоснована необходимостта да се търсят алтернативи – засега, може би, само в далечна времева перспектива.