Вече не снимам. И за какво? Хана е права - след това ще трябва да го видиш на филм, когато вече го няма, а всичко отминава, не може да бъде спряно... Сбогувам се.
Хомо Фабер (1957) е култов и неостаряващ роман на Макс Фриш. Основна тема в него е митът за „модерния човек”.

Инженер Валтер Фабер е технократ, homo faber (произвеждащ човек), който се стреми да подчини живота и съзнанието си на принципите на електронноизчислителната машина, която „превъзхожда всеки човешки мозък, понеже не преживява нищо, не познава нито страха, нито надеждата, които да й попречат...”

Но ето че „електронното съзнание” на Валтер Фабер не съумява „да изчисли” неговото бъдеще, защото вложените в машината на разума му данни са погрешни… Срещайки случайно дъщеря си Сабет, той бавно и мъчително започва своето „пътуване към себе си”, „завръщане” към загубения рай на човешката общност, на благодатната спойка с природата и себеподобните… Колкото и да се утешава с теорията на вероятностите, той неволно унищожава един млад живот, все пак завещавайки на читателя стремежа си към човечност…