На излизане майка й трясна вратата. Стана случайно, просто не премери силата си, но Маша се обиди и в яда си хвърли на пода кутията с новия телефон. След това се сепна, наведе се да я вдигне и изведнъж й се зави свят. Падна на колене и се зачуди защо подът бе толкова неравен и студен. Долови мирис на море. За миг й притъмня и притвори очи. За секунда ушите й заглъхнаха, а после тишината се взриви от множество звуци – стъпки, музика, гласове, плисък на вълни, свистене на вятъра, сирени, свирки, звънци…
- Сигурно е болна, не я пипайте! – извика някой в мрака.
От тъмното се появи ръка и й помогна да стане, като здраво я стисна за лакътя.
- Ей, лошо ли ти е?
Маша отвори очи.