Нова книга от Любомир Милчев - Любовникът на лейди Чатърли и благоприличието на нетрагичното: Покрайлитературни събития "Любовникът на лейди Чатърли..."е петата поред книга на Любомир Милчев, без да броим преводите на Мартин Хайдегер и Теодор Адорно. За всички, които вече познават рафинираната белетристика на Милчев от"Проглеждането на гледката","Далматинецътъ Марципанъ","Вещи и обнищвания"и"Комедиантите",новата книга ще прибави още и ненамаляващи наслади за вкуса към доброто четиво. Но в добавка ще им предложи и друга изненада - ако досега публикуваните съчинения наМилчев бяха отбелязвани с усещането за известна доза недосегаемост и солипсизъм, проникнати от световните екскурси на един като че ли самодостатъчен"литературен аз",то"Любовникът..."се намесва в най-горещата съвременност, и то - в най-травматичната й зона - експанзивното медийно присъствие. Самото подзаглавие -"покрайлитературни събития"-дава дискретен знак за централната тема, която обединява поредицата публицистични статии и есета, включени в книгата - анализът на онези явления от реалността, претендиращи за литературна или артистична стойност, и комично провалящи се тъкмо в тази си претенция. Именно в тези случаи се развихря бляскавото и незчерпаемо остроумие на автора, който ни показва същинската страна на събитията, отвъд изтърбушения им в репортажните клишета на медията образ. Не се стряскайте от тежкото заглавие,може би и то наглед претенциозно - повярвайте, това е една извънредно забавна книга! Може да разсмее човек до сълзи. Що се отнася до заглавието - то иде от титула на обширната студия, посветена на романа"Любовникът на лейди Чатърли"от Дейвид Лоурънс. Постановявайки, че това е класическият роман на съвременността, тоест, че чрез него можем да проумеем феномените на модерния свят, авторът концентрира около това си наблюдение своите критични рефлексии относно случки, които спокойно биха могли да бъдат части от този роман, но остават в неловката си природа на"покрайлитературни събития". ...Наистина е приключение някой да те убеди, че песен, която те е трогвала до просълзяване, в действителност е смехотворна, или че книга, за която мнозина са счели, че олицетворява"стойностното"в литературата, се отличава с по-малко въображение, отколкото рекламен слоган за прах за пране.