Изданието на "Личните бележници на П. К. Яворов" е уникално, за първи път читателите ще видят бележниците и ще се запознаят с целия текст. Досега са излизали факсимилни издания на тефтерчетата на Васил Левски и Христо Ботев. Част от съдържанието на бележниците е познато – то е публикувано в събраните съчинения на Яворов, издадени още през 30-те и 40-те години на 20 в. от приятеля и издателя му Владимир Василев и от племенницата му Ганка Найденова. Друга част, макар и фрагментарно, става достояние на интересуващите се чрез двете издания на основополагащия труд на Г. Найденова-Стоилова “П. К. Яворов. Летопис за живота и творчеството му”. Шест от тях са изпълнени с поезия – различни варианти на стихотворения и поеми, замисли за нови творби, поетични мотиви и хрумвания; два от бележниците са посветени на Македония и са изпълнени с дневникови записки от дейността му като четник там през 1903 г. и като войвода на чета в навечерието на Балканската война през 1912 г.; и един от бележниците е от пътуването на поета в Женева през 1904 г. Така 9-те лични бележника на Яворов представляват блестящ първоизвор за литераторите, за историците, за архивистите, за явороведите, за всички, които обичат неговата поезия и се интересуват от живота му. Хронологическият отрязък от време, през който поетът използва бележниците, е почти 15 години. Най-ранната дата, на която прави запис в един от бележниците си, е 20 ноември 1899 г. в Поморие – в първи Анхиалски бележник, а най-късната е 26 февруари 1914 г. в София – във втори Софийски бележник. Тези петнадесет години са фактически най-значимите и плодотворни в неговия живот – от годината, когато излизат първите му публикации в сп. “Мисъл” и той става новото българско поетично явление, до годината на смъртта му. Освен непознатите редакции на известни творби, има и четири-пет стихотворения, които са почти неизвестни на читателите – четиристишието “Все пак” от лятото на 1900 г., “Ще дойде някога” – от 1903 г., “Обичам те” и “Да беше цвете сред цветята” – от 1904 г., началото на стихотворението “Дневник” и непознат вариант на “Забравена” (“Милица”) в I Софийски бележник. За пръв път в настоящото издание е направено пълното разчитане на стенографските бележници на П. К. Яворов и това с основание ще предизвика интерес най-вече сред историците – изследователи на Македонския въпрос, тъй като поетът използва стенография най-много като четник в Македония през 1903 г. Поетът учи една година стенография като ученик в Пловдивската мъжка гимназия “Александър I” през 1891/1892 г. и единственият засега сигурен източник, доказващ това, е класната книга на гимназията. Двама специалисти разчитаха за настоящото издание, независимо един от друг, стенографските бележници на Яворов – Карамфил Матев от Народното събрание и Виолета Божкова от Народната библиотека. Уточняването на думите на Гоце Делчев, записани от Яворов на границата на 12 януари 1903 г., ще предизвика радост във всяко българско сърце: “Дел[ч]ев: Ще продерем това було и ще грейне слънцето на слободата, но на българско[то] слънце.” (Досегашното разчитане е следното: “Ще продерем това було. Ще грейне слънцето на свободата, не на всяко слънце...”)