Основна част от управлението на всяка организационна структура е координиране на нейните дейности и насочване на усилията на членовете към постигане на целите й. Този процес задължително включва активното участие на личност, наречена лидер.

Следователно лидерството е неизбежен елемент на ефективното управление на всяка човешка дейност. То се проявява изключително в междуличностните отношения лидер - последователи, като се свързва с постигането на поставените цели така, че последователите да ги възприемат като собствени. Категорично възприето е в теорията и в социалната практика схващането, че ефективното управление е невъзможно без лидерство.

Могат ли отделните хора да бъдат обучавани и възпитавани за лидери или те се раждат такива? Защо личности със съвсем различни черти, образование и култура успяват да се изявяват като успешни лидери? Вярно ли е, че няма лидерство без последователи? Отговорите на тези и други сходни въпроси са били търсени от историци, педагози, психолози, етици и други учени в областите на обществознанието в протежение на различни исторически епохи.