Книгата на адв. Тодор Касабов може да бъде начало на жанр, наречен „юридически реализъм“. Въпреки откровената абсурдност на описаните истории, след прочита на книгата остава именно усещане за истинност.
За дефектите на съдебната система в България се говори и пише много. Толкова много и толкова отдавна, че вече почти никой не търси генезиса на проблемите, нито се интересува от техните психологически основания. Именно тях изследва Тодор Касабов, воден от адвокатския си опит. Той образно проследява как институционалните дефекти на съдебната система - конституционно хипертрофирана независимост и несменяемост на магистратите, съчетани с липса на подбор и критерии за професионално израстване - произвеждат некадърни, корумпирани и арогантни съдии. С остър сарказъм адв. Касабов онагледява етапите на „отчуждение“ на колеги магистрати от закона, морала и човещината.

Гражданската и професионална позиция на автора е професионален и морален контрапункт на ширещите се в адвокатските среди конформизъм и клиентелизъм, които захранват корупционни нагласи и очаквания и маргинализират правото като „изкуство за доброто и справедливостта“.

Неизкусените от правото могат да видят и как изглеждат съдебните документи - експертизи, протоколи и жалби, - въз основа на които наметнати в черни тоги правници решават човешки съдби.
Живото описание на скандални наказателни процеси въвежда читателя в кухнята на правораздаването, без да пести най-неприятните й миризми. Резултатът е потресаващ. Абсурдът е като при Хелър, а безизходицата - като при Кафка и Оруел.

Една от книгите, които определено си заслужава да прочетете.