"Критика върху чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцедентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите.

В първата част на Критиката, в трансцеденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални условия за обединяването на многообразното на опита в систетичното единство на нашето съзнание, със синтетичните съждения a priori от чисти понятия като принципи на метафизиката и накрая с идеите като понятия на чистия разум, които разглеждат опитното познание като определено от една абсолютна тоталност на условията и служат да се издигнем в реда на условията до безусловното.

Във връзка с идеите стои учението за трансцеденталния идеализъм. Кант посочва, че тезите и антитезите при антиномиите са възможни, защото се излиза от две различни становища - това на света във времето и пространството и това на света сам по себе си.

Във втората част на Критиката е изложено учението за трансцеденталния метод, което се занимава с формалните условия за една завършена система на чистия разум. Мисълта на Кант е тежка, задълбочена и отвлечена, тя е при това и крайно преплетена и усложнена не само по отношение на философската си същина, но и на езика и стила на изложението си.