"Липсва ми дивият туптеж на унгарския глобус: замерянето с кал, мирисът на кръв, блъсканицата. Гниенето, разрухата, всекидневната рутина на смъртта. Имам чувството, че тук ще живея вечно, и от това главата ме заболява." Това написал Елемер в последното си писмо и прадядо ми се ужасявал с колко ли много време трябва да разполага човек, за да стигне дотам, че да пише подобни писма. Елемер всъщност се чувствал болен: "Това е последната спирка на страданието. Човек не просто изтърпява кирливите велики и мръсните дребни дела на унгарците, както когато е в родината, а в мазохистичното си раздвоение на личността започва да жадува да стане част от битките на враждуващите в каналите дръзки и силни плъхове. Всяка друга кухня, всеки друг народ заклеймява като безсолни, идеализира дегенериралото унгарско обществено устройство, окачествява омразата, пропиваща унгарския обществен живот, като буен темперамент..." Унгарската писателка Ноеми Сечи е родена през 1976 г. в Сентеш. Завършва английска и финска филология, както и Института за следдипломна квалификация по журналистика. В Хелзинки написва първия си роман "Угрофински вампир" /2002/. С втория си роман "Комунистът Монте Кристо" /2006/ печели Наградата за литература на ЕС през 2009 г. Същата година издава и книгата "Последният кентавър" за живота на будапещенската анархистична младеж. За творчеството си е удостоена с престижната награда за литература "Атила Йожеф" /2011/.