Романът на Иван Робанов “Казанския път” е труд, появил се пред очите на читателите в резултат на многогодишни усилия на автора да вниква най-дълбоко в световната, европейската и българската история, изучавайки стотици научни монографии, студии и статии, да не говорим за още толкова художествени произведения.

Иван Робанов се заема да разкрие нещо, което едва ли някой наш историк или писател се е осмелявал да докосне: събитията от развитието на Османската империя и нейната провинция България през 16 век. Обикновено, нашите историци и литератори означават това и следващото столетие лаконично, като векове на упадък в развитието на българския етнос. Но така и не се опитват да вникнат в драматизма и трагизма на тези двеста години от българската история. Обикновените българи приемат този голям период от време като една черна дупка в нашата история. Те не са виновни за това – така е предавано и внушавано десетилетия наред – от Освобождението, та и до днес.

А Иван Робанов се задълбава в изследване именно на тези силни моменти от родната история. Разбира се, той приема за основа едно ключово събитие от онова време - Първото Търновско въстание през 1598 година, ръководител на което е Тодор Балина, никополският първенец и болярин.

Но 16 и 17 век не се изчерпват само с този кратък, макар и най-динамичен за нашия народ момент от дези двеста години.

Може би, за да запълни донякъде празнотата в отразяването на онова продължително време от нашата история, авторът се заема да отпрати читателя далече назад – където няколко учени биват изпратени от Високата порта да изследват живота на раята в Герлово. Те се натъкват на сведения, разкриващи истинската история на древния свят, проникната от присъствието на българския етнос в конкретните му проявления в различните исторически моменти и места.

Иван Робанов даже се осмелява да хвърли ръкавицата на съвременните историци, критици и публицисти, като във вид на обобщение представя на читателите една истина, известна на малцина. А именно, че много изтъкнати носители на високата руска и европейска култура от 19 и 20 век, като Пушкин, Тургенев, Булгаков, Цветаева, Ахматова, Рахманинов, Ахмадулина, произтичат от коляното на Казанското ханство, носител на ценностите на протобългарската култура и цивилизация. Такъв ъгъл на взиране бе немислим допреди двадесетина години, а и днес някои могат да рекат, че е недопустим. Защото, нека си спомним, какво се пишеше допреди по-малко от четвърт век в руските енциклопедии за братята Кирил и Методий и руската азбука...