Историческият процес на познавателно и социално институционализиране на социологията, преодолял много и най-разнообразни трудности, има неоспорими вече положителни резултати. Преди всичко социологията като наука си извоюва правото на съществуване в ансамбъла на съвременните науки и по-широката бществена заинтересуваност от усвояване на социо логически знания за разбиране на обществения живот и влияние върху общественото развитие. Но видяна по-отблизо, ситуацията на съвременната
социология е много по-драматична в сравнение с предходните етапи. Сред причините за този проблем е естествена усилващата се безпощадност на критическата саморефлексия на всяка една развиваща се и неприемаща стагнация наука. В най-проницателните си изяви съвременната социология се насочва по непоколебим начин към своите собствени фундаментални принципи (вече изяснени), поставя на преразглеждане приемани по-рано за изконни истини. Това означава откриване на времето като структура на социологическото мислене. Има явни признаци на превръщане на историята на социологията в първостепенен проблем, без чието изясняване съвременната социология може да се окаже в безпътица. Такъв признак е небивалият и растящ интерес към социологическата класика…