В сборника се смесват аромати, подправки, вкусове, които ни препращат ту в миналото, ту в бъдещето, ту в някое непознато място, при това поднесени от хора, които уж познаваме добре. Не можете да предположите как храната обедининява хората. Повече отколкото някога сме си представяли.

Като започнем от разказите на журналистите Косьо Филипов, Еленонора Гаджева и Ива Екимова, преминем през картините изрисувани от Филип Попов и Антон Стайков, посмеем се с Марияна Добранова и поплачем с Ирина Тенчева и стигнем чак до философията на храната с Михаела Петрова, Яна Петкова и Михаил Заимов. Текстовете на останалите автори Божидар Томов, Нина Божидарова, Девора Джамбова, Мартин Владимиров и Христина Димова само добавят още вкусове и цвят в това кулинарно преживяване.

Този сборник е врящ котел от емоции, вкусът удря небцето ни и ни кара да искаме още и още. Търсим смисъл и логика, но такива няма. Това знаят най-добре пишещите хора. Калин Трезийски задава въпросите относно“онова странно нещо храната“, а един от най-четените автори на нашето поколение Димитър Шумналиев дава отговора “Готвя, значи пиша“.