"Записки на конформиста" е огледало на цяла една епоха - от преломния 9. IX. 1944 г. до драматичните промени през 90-те години на ХХ век. Увлекателно, сладкодумно и иронично Симеон Хаджикосев разказва за израстването на едно поколение, което попива въздуха на първите социалистически години. Възкресено е времето с неговите светлини и сенки, възходи и падения, грешки и заблуди. Книгата е и откровен, нелицеприятен разказ за нечистоплътните игри, клюки, клевети и комбинации в литературните и университетските среди. През пелената на времето изникват силуетите на Дора Габе, Емилиян Станев, Ламар, Атанас Далчев, Петър Динеков, Пантелей Зарев, както и противоречивите фигури на Георги Джагаров, Любомир Левчев, Богомил Райнов... Проф. д-р Симеон Хаджикосев е роден на 7 март 1941 г. в София. Преподавател е по история на античната и западноевропейската литература в СУ "Св. Климент Охридски". Литературен критик и изследовател, той е автор на трийсетина книги, сред които фундаменталният тритомник "Западноевропейска литература". "Записки на конформиста" е неговата автобиографична книга, която се вписва в мемоарната тенденция в съвременната ни литература (Вера Мутафчиева и нейните "Бивалици", "Доколкото си спомням" на Георги Данаилов, "Убий българина!" и "Ти си следващият" на Любомир Левчев, "Дипломация в зоната на кактуса" на Богомил Герасимов...). Еднакво недостойно ми се струва да приемам позата на невинна жертва, както и да посипвам главата си с пепел. Иска ми се просто и честно да разкажа как съм живял в ония години, приемайки драговолно позицията на съглашателя, на конформиста. Свидетели сме през последите 15-16 години колко много хора пренаписаха биографиите си и смело се впуснаха из вълните на житейското море, започвайки гордо да градят новите си образи. За една нощ изпечени партийни функционери и сладкопойни комсомолци осъмваха като убедени демократи, монархисти, християн-социалисти и какви ли не още. Моите спомени не са опит да си изградя нова самоличност, а само да се помиря със самия себе си, да разбера по-ясно кой съм бил през изминалите десетилетия и кой съм сега в началото на новото хилядолетие. Мемоарите ми са честни и нелицеприятни, в тях не съм си измислял и не съм преиначавал събитията. Те са мой своеобразен автопортрет.