В един свят, в който феминизма събира сила, Луис ОНийл ни представя своето творение, в което виждаме точно обратното. Потопете се в свят, в който да бъдеш перфектна е най-важното, най-малката грешка може да унищожи всичко и да те превърне в наложница. Най-добрите, перфектните, остават.

В гимназията Луис ОНийл страда от анорексия и булимия. Когато в един снежен ден, в който улиците са затворени, тя прекарва времето в чакане и пиене на зелен чай в едно кафе. Тя бива вдъхновена да напише „Завинаги само твоя“ от едно просто нещо – тортичка. Като жертва на анорексия тя си представя как седи пред класа и всички скандират „дебела, дебела, дебела“, в този момент тя решава да напише един уникален роман представящ по забележителен начин напрежението с което се борят младите момичета за да се впишат в стандартите на обществото.

Жените са продукт. Изкуствено създаден и стриктно обработван. Имената на жените са просто условност и се изписват с малка буква. Те нямат значение. Значение имат уменията, които жените придобиват в Училището. Защото уменията правят една жена по-различна от друга. Само най-съвършените са достойни за вниманието на най-богатите и властни мъже. Онези, на които е позволено да отгледат и създадат синове. Всички искат да станат компаньонки, защото алтернативата е немислима – живот на конкубинка или възпитателка.

Фрида и Изабел са уверени в успеха си. Ала когато напрежението на финалната година нараства, усилието да бъдат съвършени става непоносимо. Изабел се отдава на самоунищожение и излага на риск красотата си – единствения капитал. Когато в Училището пристигат момчетата, фрида трябва да се бори за бъдещето си, дори това да означава да предаде единствената си приятелка, единствената любов, която някога е познавала.