Животът е другаде, са написали студентите върху стената на Сорбоната. Да, той добре знае това – нали затова е напуснал Лондон и пътува за Ирландия, където народът се е вдигнал на бунт. Казва се Пърси Биш Шели, на двайсет години е и носи със себе си стотици пропагандни брошури и прокламации като пропуск, с който ще го допуснат в истинския живот.

Защото истинският живот е другаде. Студентите изтръгват павета от пътната настилка, преобръщат коли, издигат барикади; тяхното встъпване в света е красиво и шумно, озарено от пламъци и отпразнувано със залпове на сълзотворни бомби. Колко по-тежка е била ориста на Рембо, който е сънувал барикадите на Парижката комуна, а никога не ги е видял от родния Шарлевил. Затова пък през 1968 година хиляди Рембовци издигат своите барикади и изправени зад тях, отказват всякакъв компромис с дотогавашните господари на света. Еманципацията на човека ще бъде пълна, или няма да бъде.

Да, само че на километър оттам, на другия бряг на Сена, дотогавашните господари на света продължават да си живеят живота и възприемат врявата, дочуваща се откъм Латинския квартал, като нещо много далечно. Мечтата е реалност, са написали студентите на стената, но, изглежда, вярно е по-скоро обратното – в тази реалност (барикадите, отсечените дървета, червените знамена) има нещо нереално, тя сякаш съществува в нечии мечти.

„Животът е другаде“ излиза на чешки в Канада през 1969 г. и на френски във Франция през 1973 г., когато получава наградата „Медиси“ за чуждестранен роман.