Тази малка книжка има амбицията да открие и разтълкува оскъдните и разпръснати документални, мемоарни, художествени и историографски свидетелства, за да напише историята на жените в Априлското въстание.

Стремежът й е не само да назове поименно Вазовата героиня от „Епопея на забравените”, но да възкреси и уплътни с премълчавани или неизвестни факти биографичните силуети на десетки храбри „априлки” – от христоматийната Райна княгиня, през забравените батачанки Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова, до напълно неизвестната Мина Балиндрекова от Панагюрище...

Силен акцент е поставен върху женски фигури, останали извън националния пантеон - като спасителката на Горна Оряховица Елена Грънчарова или „черната сватбарка” от Клисура Анка Козинарова, самоубила се заедно с четирите си деца...

Очертани са над десет типа женски проявления във въстанието. Преосмислено е мястото на баташките и новоселски новомъченици, чийто тих подвиг убедително се съимерва с този на поборничките. Така се гради една нова епопея на забравените (българки) от лето 1876.