Едно от най-престижните издания на Института за изкуствознание е ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА В БЪЛГАРИЯ.
През 1981 година от печат излиза първият том (А—М), а през 1987 година — вторият (М—Р). С третия том (С—Я) се затваря цикълът на този капитален труд.
Текстовете, намерили място в ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА В БЪЛГАРИЯ, са научно изследване на факти и събития,
свързани с историческото развитие на пластическите изкуства по българските земи — от праисторическата епоха до наши дни.
Засегнати са всички видове и жанрове на пластическото изкуство — живопис, графика, скулптура, монументални и декоративно-приложни изкуства,
неконвенционални форми на изкуството и други. Проследени са основни аспекти и тенденции в развитието на архитектурата, археологията и фолклора
през различните периоди. Включени са голям брой понятия и термини, характерни за пластическото изкуство. Статиите са богато илюстрирани и са
придружени с изчерпателна научна библиография. Важен раздел са биографичните статии за художници, архитекти, изкуствоведи и археолози, културни
деятели и общественици с принос за развитието на културата. Фигурират също така и материали за музеи, галерии, изложби, научни форуми и организации.
Автори на статиите са изтъкнати специалисти в областта на пластическите изкуства — изкуствоведи, археолози, културолози.