В навечерието на седемдесет и втората си годишнина, преди вероятното начало на ново поприще големият артист Коста Цонев разказва живота си. Както във всеки подобен разказ годините и образите се гонят и застъпват, епизодите, спомените, разсъжденията идват едни през други... Оживяват времена на мизерия и непобедима жезненост, на битка за пространство и свобода на движенията; като един миг пред читателя се представят петдесет години от историята на българския театър и кино; познати на всички, любими лица разкриват въжделенията си... Едва ли тези спомени ще оставят някого безразличен.

От книгата на Коста Цонев извира (понякога дори въпреки намеренията на автора) неподправеният живот.