Джейкъб Хънт е тийнейджър със синдрома на Аспергер. Безнадежден е в разчитането на намеци при общуване или в задачата да се изразява добре пред други хора. Като много деца с Аспергер той е подчертано съсредоточен върху една тема – в неговия случай криминалистиката. Джейкъб постоянно се появява на местопрестъпления и казва на ченгетата какво да правят... при това обикновено е прав.

Родният му град обаче е разтърсен от убийство и ролите се разменят – този път полицаите идват при Джейкъб с въпроси. Всички характерни черти на синдрома на Аспергер – неспособността да гледаш хората в очите, стимулативни тикове и потръпвания, равен глас – приличат много на вина в очите на служителите на закона.

Ненадейно Джейкъб и семейството му, които само искат да се слеят с другите, усещат светлината на прожекторите насочена право към тях. За майката на Джейкъб Ема това е жестоко напомняне за нетолерантността и неразбирането, които постоянно заплашват семейството ѝ. За брат му Тео това е поредното напомняне, че заради Джейкъб нищо в живота им не е нормално.

И над малкото семейство надвисва сърцераздирателният въпрос: Джейкъб извършил ли е убийство?