Паянтовата постройка, където затворникът може да прекара кратки часове с жена си ­ това е "домът за свиждане" в съветски концлагер от петдесетте години на ХХ век. Двама братя обичат една жена, и двамата са се озовали там. Защо? За нищо, както стотици хиляди по онова време. "Арестуват по квоти ­ казва единият брат и добавя: ­ Тиранията ражда свирепост, както гроздето ражда вино." А другият допълва: "Като още милиони ние бяхме герои в една разработка по социална история от низините във века на исполинските нищожества." Петдесет години по-късно той единствен от тримата е останал жив. Отдавна се е преселил на Запад, но в предсмъртно писмо до доведената си дъщеря разказва за тази любов ­ разтърсваща, жестока и изтерзана като мрачната съветска история и сибирската география. Читателят става свидетел на колосална разруха: след сетния дъх на човечността душата изважда на светло най-тъмната си страна. И няма как да избегнеш извращаващия ужас: ставаш или насилник, или жертва ­ а често и двете. "Дом за свиждане" е уникален роман, в който чрез нежния любовен триъгълник авторът разгръща като във филм патологичната по своята жестокост панорама на комунистическата диктатура. В сборника са включени и две новели ­ още два погледа за насилието, страданието, любовта и смъртта. "Последните дни на Мохамед Атта" е за един от атентаторите от 11 септември, а "В двореца на края" ­ за двойник на сина на арабски диктатор. "Дом за свиждане" е безспорен и неповторим по мощ триумф... Това е роман, от който по гръбнака полазват тръпки, а сърцето препуска, пришпорено от неговата страст и богатство. The Economist Завладяващ изцяло, изненадващ докрай, епичен по обхват и същевременно съкровен, романът "Дом за свиждане" за пореден път доказва, че Еймис е велик талант, ослепителен в находчивостта и проникновението си. The Wall Street Journal