В епоха на цепелини и жироплани, атомни открития и карети без коне Трансатлантическият свод е индустриалното чудо на деветнадесети век. Монументален подвиг на инженерните науки, стоманеният окачен мост, поддържан от повече от хиляда кули, се простира през Атлантика – от Ливърпул до далечното пристанище на Ню Йорк. Но в сенките на масивните му подпори, при доковете на река Мърси, лежи труп без лице...
Инспектор Матю Лангтън все още скърби, спомняйки си за починалата си съпруга – Сара. Измъчван от кошмари и отнемащи дъха пристъпи на отчаяние и ужас, той се насилва да се концентрира върху разследването на безликия труп. Жертвата носи униформата на Компанията на Трансатлантическия свод, но има татуировки на бур. Дали не става дума за бурски заговор за покушение над кралица Виктория при предстоящото откриване на моста? Но когато истината започва да излиза наяве, тя се оказва доста по-странна от предполагаемия държавен преврат. При появата на още жертви – всички със странни симетрични белези от изгаряне на тила – Лангтън прави връзка между мъртвеца под моста и смразяващите слухове за д?лваджиите – крадци на души, върлуващи след падането на нощта. Най-плашещ от всичко е митичният и неуловим доктор Стъклен, който не само може да се окаже човекът, стоящ зад незаконната търговия с души... Но също така може би е свързан с това, което е сполетяло обичната съпруга на самия инспектор на смъртното ? ложе...

Томас Бренън живее на крайбрежието, северно от Ливърпул. Работата му като диспечер в спешна медицинска помощ го вдъхновява да пише в различни жанрове на художествената литература – фентъзи и криминални романи. Има слабост към викторианските мъгли и сенки, ранната наука и алтернативните светове.