• 
  Вълци
  печатна:
  10.17 EUR
  19.90 лв.
• 
  Колапсът
  печатна:
  17.89 EUR
  35.00 лв.
• 
  Лицата на Протей. Увод в концептуалната математика
  печатна:
  12.27 EUR
  24.00 лв.
• 
  Братята основатели
  печатна:
  7.66 EUR
  15.00 лв.
• 
  Земята
  печатна:
  6.08 EUR
  11.90 лв.
• 
  All-American Ads 1900-1919
  печатна:
  33.23 EUR
  65.00 лв.
• 
  Българи от ново време
  печатна:
  6.13 EUR
  12.00 лв.
• 
  Коледни игри и песни
  печатна:
  1.99 EUR
  3.90 лв.
• 
  Нова хронология на историята, том 1 и 2
  печатна:
  16.36 EUR
  32.00 лв.

“Бай Ганьо” и “Чардафон Великий” са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция.

За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба.

Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, проклето жизнен, но цялата му жизненост е поставена само в негова услуга.

Неговата енергия действително е възпитана през Възраждането. Ганьо Сомов - Алеко знае това - е взел участие в Старозагорското въстание.

Но това е минало. Идеалите са снети. Бай Ганьо няма никакви спомени от борбите за освобождение. Той не ги предполага повече.

Бай Ганьо няма минало и не признава миналото. Цялата му жизненост и енергия са се превърнали в груб практицизъм. Той иска да живее, и то да живее добре, а не да умира за България.

Страшно е наистина, когато човек постави едно до друго: Грифонът и Химерата, "Чардафон Великий" и "Бай Ганьо", Алековите фейлетони и "Записките". Какво не бихме дали тия двамата да бяха минали в директен разговор, в открита полемика. Но не! Те се възправят с образи, които са велики, обобщаващи общността символи, и всичко ни напомня ритуал в Африка, където племенното събрание еднакво почита маската на смеещото се и маската на тъжащото лице.