Грифонът и химерата. Българската душевност през Възраждането
“Бай Ганьо” и “Чардафон Великий” са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция.
За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба.
Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, проклето жизнен, но цялата му жизненост е поставена само в негова услуга.
Kниги от същия жанр
-
Децата на новото хилядолетиепечатна:
4.60 EUR
9.00 лв. -
Шипкапечатна:
7.15 EUR
14.00 лв. -
Caligula and Other Playsпечатна:
16.36 EUR
32.00 лв. -
Българският тероризъмпечатна:
4.09 EUR
8.00 лв. -
Военна музикапечатна:
1.99 EUR
3.90 лв. -
Докладът на Гавриилпечатна:
8.18 EUR
16.00 лв. -
Sunstormпечатна:
6.59 EUR
12.90 лв. -
Помпейпечатна:
4.60 EUR
9.00 лв. -
Атлас на изгубените съкровищапечатна:
21.47 EUR
42.00 лв.
Информация
Информация за книгата:
Ревю
“Бай Ганьо” и “Чардафон Великий” са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция.
За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба.
Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, проклето жизнен, но цялата му жизненост е поставена само в негова услуга.
Неговата енергия действително е възпитана през Възраждането. Ганьо Сомов - Алеко знае това - е взел участие в Старозагорското въстание.
Но това е минало. Идеалите са снети. Бай Ганьо няма никакви спомени от борбите за освобождение. Той не ги предполага повече.
Бай Ганьо няма минало и не признава миналото. Цялата му жизненост и енергия са се превърнали в груб практицизъм. Той иска да живее, и то да живее добре, а не да умира за България.
Страшно е наистина, когато човек постави едно до друго: Грифонът и Химерата, "Чардафон Великий" и "Бай Ганьо", Алековите фейлетони и "Записките". Какво не бихме дали тия двамата да бяха минали в директен разговор, в открита полемика. Но не! Те се възправят с образи, които са велики, обобщаващи общността символи, и всичко ни напомня ритуал в Африка, където племенното събрание еднакво почита маската на смеещото се и маската на тъжащото лице.
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.