Христо Красин ни разказва увлекателна история, изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Той се позовава на записките на поп Мартин - един от най-близките съратници на Вълчан войвода, който открива скрито съкровище в един от „банковите трезори” на римляните. Известни със своята изобретателност при опазването на златото, което добивали из нашите планини, те го криели в естествени пещери или ръчно прокопани галерии. Някои от тези „банки” вече са открити и разграбени, но повечето все още пазят тайните си.

В интервю за Радио „Дойче Веле” преди години авторът повдига завесата на засиления интерес към скритите съкровища из българските земи: „Някои членове на ЦК на БКП се изявяваха и като „високоотговорни” национални археолози! Работеха независими един от друг, като си бяха парцелирали държавата. Но вкупом се конкурираха в Странджа-Сакар. Там и до днес в подножието на Градище има „нещо”, към което се домогват могъщи сили и което или не могат да вземат, или се страхуват да го направят!”