Математическа точност и поетична душа, физична острота и неограничено цветно въображение, научна любов към факта, цифрата, числото и философска нежност към словото... Гастон Башлар - ярък космополитен ум, душа, събрала в себе си търпение - вдъхновение да изследва и обиква точността на науката и хаотичността на изкуството, мъдрец, който съзерцава и се възторгва, анализирайки съзерцаното. Творчеството му - неизчерпаем източник на уникалност, оформящ синтетичния образ на красиво духовно бижу, което нашепва да бъде подарено. А в дадаистичната ни, увиснала с краката нагоре и антиестетска днешност шепотът се превръща в зов. Зов, който размива границата между конкретиката и символното. "Когато четенето пробужда мечтата, вече не четем", а когато се пробудим? Може би се събуждаме в облак от сънища, или пък заспиваме отново в мъглявините на виденията, летим с крилата на синьото в небето, прислоняваме се в клоните на въздушното дърво, а после вятърът ни понася - към звездите. И така точността и хаотичността се смесват до степен, че не знаем къде увисват краката, ръцете, главите, душите ни, дали са се завъртели на 360, на 450 или на 720 градуса, или са се трансформирали така, та дори не можем да остойностим чрез Нормата Промяната... Май наистина всичко е относително...