Добрият портрет говори сам за себе си. Тонът му може да е надменен или предизвикателен, агресивен или заговорнически, уклончив или възбуждащ емоции. Но каквото и настроение да внушава, портретът се обръща направо към зрителя - едно визуално заявление, чието въздействие е непосредствено и безпогрешно. Изглежда просто, но съвсем не е така. Всяка фотография си има свое място в този албум. Взети заедно, всички те разказват сложната и дълга история на едно постоянно развиващо се изкуство, което винаги е откликвало творчески на новите технологии, епохи и идеали. Между портрета на индианец от Едуард Къртис и фотографията на афганска бежанка, която Стийв Маккъри прави през 1984 година има поразително сходство. Нищо че няколко десетилетия делят двете снимки. Удивителен е и начинът, по който те отразяват своето съвремие и променят представите ни за него. На тези страници има много подобни двойки, събуждащи интерес и размисъл. Те са разгледани пронизателно от Лия Бендейвид-Вал и петима от най-добрите фотографи на списание "Нешънъл Джеографик": Сам Абел, Стюарт Франклин, Джоди Коб, Уилям Албърт Алард и Дейвид Алън Харви. "Във фокус" обхваща повече от един век и е разделен на периоди, които съответстват на промените във фотографската техника и в начините на снимане. от тежките фотоапарати и дългите експозиции до появата на цветния филм и леките многофункционални съвременни апарати, книгата проследява ролите и целите на фотографа през различните епохи и съдържа проникновени прозрения за това как неговата работа пресъздава и в същото време променя начина, по който виждаме себе си и света. В крайна сметка обаче портретите - общо 280 творби на най-великите фотографи, които някога са се взирали през обектива - са тези, които разказват историята страница подир страница. И както Крис Джонс отбелязва във въведението, "да уловиш духа и същността на други човешки същества е безмерно предизвикателство, но когато успееш и фотографията е сполучлива, творението ти доставя радост". Албумът "Във фокус" ни доставя точно тази радост.