Тези текстове са писани двайсет години. Не всеки ден, естествено, не става дума за къртовски труд. Авторът се интересуваше от една българска територия в реални граници и от нейните обитатели. Опитваше се да долови някои промени през годините в техния живот, бит и душевност. Като изключим смяната на годишните времена, май че други промени не бяха забелязани. Духаха разни ветрове над зоната, обитателите се снишаваха според инструкциите за оцеляване и ветровете на промените минаваха над тях. Въпросът за лука в кюфтетата си оставаше в дневния ред. Само питането, което смущаваше дните и сънищата им: "Ще ни събарят ли?", напоследък може би е позаглъхнало. То и какво ли остана още за събаряне след дългата половинвековна нощ?