Васил Левски. Мислим си, че го познаваме. Мислим си, че всичко за него ни е известно.

Не трябва ли да изчистим образа на Апостола както от калта, така и от прекомерната идеализация? Имаме нужда да се върнем към него като към човек, когото можем да следваме, с когото можем да се съизмерваме. Животът и делото му са пълни с достойнства, които няма да избледнеят, ако признаем, че е правел и грешки. Нужен ни е не идол - непогрешим и недостижим занас, простосмъртните, а идеал за следване.

За да направим това, трябва да го изчистим от наслоенията, на измислиците и заблудите. Винаги сме имали нужда, имаме нужда и днес от истинския му образ, истинските му думи и дела.

На това е посветена тази книга.