Що за книга е това? Не е журналистическо разследване, не е научен труд, не е самовлюбена мемоаристика. Какво е тогава?

Уникален поглед за Третата българска държава, за нейните възходи и падения, разгледани през призмата на 1878-а, 1944-а, 1989-а. И трите „освобождения”, както ги нарича авторът, предизвикват радикални обрати – сменя се статутът на собствеността, сменят се политическите елити, сменят се идеологическите и нравствените ценности.

След петте века на османско затишие махалото на историята така разлюлява българина, че през две-три поколения го захвърля в екстремни водовъртежи. Тази инфарктна динамика означава, че съзидателното и балансирано развитие е невъзможно. Паралелите между трите култови дати са шокиращо сходни. И обясняват защо преходът в България е по-различен от страни като Полша, Чехия и Унгария.

Защо и днес продължаваме да се делим на русофили и русофоби? Защо не осмисляме поуките от това безумно разделение? Защо все призраците на комунизма ни пречат, след като те отдавна са в музея на мадам Тюсо? Що за феномен е 25-годишният преход - успешен или неуспешен?