От пръв поглед заглавието на книгата веднага предизвиква въпрос:

Защо „монархия“?

В литературата има твърде много заглавия по темата, които я означават чрез други безлични термини – власт, владетел, или чрез титулатурата – хан, цар. Всички те обаче отразяват веднъж неопределен, а друг път съвсем конкретен статус, докато монарх като че ли събира, макар и донякъде на теория, всички означения на едноличната власт.

Възрожденските митове на българите родиха един изключителен исторически феномен – монарсите на средновековната ни държава бяха превърнати в национални герои, възстановената историческа памет трескаво търсеше и още търси в миналото събития и личности, чрез които да идентифицира своето право на бъдеще. От онова време е останал синдромът всичко да се приписва на личната воля с нейните произволни решения, та съдбата на общността остава едва ли не изцяло в ръцете на суверена. Всъщност структурата, наречена монархия, функционира според историческите обстоятелства и предизвикателствата на културната среда; чак тогава идва личността на суверена. В очите на поданиците обаче тяхното битие изглежда обладано напълно от волята на този суверен.

Тази именно структура е предмет на краткото изследване, предлагано от настоящата книга, с желанието за едно по-добро разбиране на българското минало. Книгата има претенции да отразява истината или поне онази нейна част, която може да се долови след толкова години.