Палми Ранчев има бурна и нетипична за съвременен български писател биография. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, журналист, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Негови стихове и разкази са включени в български и чуждестранни антологии на съвременната българска литература. Превеждани са на английски, френски, полски, испански, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици. През 2008 година е сред четиримата носители на международната награда „Банк Аустриа Литерарис”, която се присъжда за художествена литература, поезия и проза на писатели от Източна и Югоизточна Европа от „Банк Аустрия Уни Кредит”, КултурКонтакт Австрия и издателство „Визер”.

Събитията в „Библейски графити” са пречупени през житейския обектив на бивш професионален боксьор. Той се опитва да си изкарва прехраната както всички на обществената авансцена: алчни мошеници, комбинатори, номенклатурни слуги, слуги на партийни слуги, слуги на слугите. Но не иска да преминава границата, след която окончателно губи личните си човешки устои. Възможно ли е? Или усилията му само поддържат илюзията. Защо „библейски”? Двайсет години преминаха в старозаветна жестокост и бродене из пустинята. Затова старозаветните графити и графитите от софийските улици постигат съзвучие. „Библейски графити” търси основните човешки тонове в недрата на невротизирания от безкрайния преход човек

Палми Ранчев въвежда читателя в света на аутсайдерите на едно общество, в което като наследство от комунистическата диктатура властват садизъм, цинизъм, алчност и жажда за власт, като разликата между агонизиращия стар и набиращия сила нов елит е трудно различима.

Гиорги Далос, член на международното жури

…И ни показва едни човекоединици, оголени чак до най-вътрешния план на индивидуалността, до металната жила на егото, която е яка и хищна, защото няма друг смисъл, освен собственото съществувание. В тях свисти самото битие, фучи времето, диша Бог. Но не Бог моралистът, а мистичният и суровият, който те пълни с живот, без да ти придиря за какво ще го употребиш.

Владимир Трендафилов, литературен критик