• 
  Прашинки в слънчевия лъч
  печатна:
  4.09 EUR
  8.00 лв.
• 
  Принцът на Айодхя
  печатна:
  5.11 EUR
  10.00 лв.
• 
  Всичко живо е трева
  е-книга:
  2.04 EUR
  4.00 лв.
  печатна:
  9.20 EUR
  18.00 лв.
• 
  Последните оцелели: живота, какъвто го познавахме
  печатна:
  7.10 EUR
  13.90 лв.
• 
  Тайната на Торинската плащаница
  е-книга:
  6.95 EUR
  13.60 лв.
  печатна:
  8.69 EUR
  17.00 лв.
• 
  Как да се бъркаме в чуждите работи
  печатна:
  4.08 EUR
  7.99 лв.
• 
  Краставицата: отглеждане, болести и неприятели
  печатна:
  3.06 EUR
  6.00 лв.
• 
  Как да спечеля интервю за работа
  печатна:
  3.57 EUR
  6.99 лв.
• 
  Камила и Чарлс: Тяхната любовна история
  печатна:
  4.55 EUR
  8.90 лв.

Наистина е трудно да се определи кои и колко са Езоповите басни. В последните столетия са събрани около 600 текста, претендиращи да са негови творби. Учените, занимаващи се с тази материя, като че ли са склонни да припишат на епохата (не толкова на самия Езоп) около 350—360 басни. Толкова са те и в настоящия нов превод, изпълнен по второто издание на Емил Шамбри от 1927 г., включващо 358 басни, от които шест бяха отделени в приложението Съмнителни и неавтентични басни поради това, че героите в тях (Диоген, Демад) принадлежат към доста по-късна епоха.

Към тези шест басни в приложението бяха добавени още три басни с по-голяма известност, които Емил Шамбри не е включил в своя подбор: Селянин и щъркел, Тръстика и маслинено дърво, Къртица и майка и. За справки бяха използвани и тексткритическото изложение на Хаусрат-Хунгер (Hausrath-Hunger, Aesopi Fabulae, Biblioteca Teubneriana, 1970), както и преводното online издание на Лаура Гибс (Laura Gibbs, Aesop"s Fables, Oxford World"s Сlassics, 2002 г.), включващо всички известни 600 басни. Избегнато бе изкушението да увеличим в значителна степен приложението с неавтентични басни.

Баснята била харесвана, защото била предназначена и за стари, и за млади, била кратка и запомняща се, носела прозрачна иносказателност, почти винаги съдържала щипка хумор, отличавала се с нравоучителност и изглеждала полезна. С нея човек можел да си послужи като аргумент в словесен спор и да постави опонента си намясто, да поучи децата си и да се пребори с житейския им инат, да блесне в кръчмата или да впечатли публиката от ораторската трибуна. Баснята била универсална.