Колридж написва „Балада за Стария моряк" през 1797 година. Издадена е за първи път в сбирката „Лирически балади" (1798) - знакова книга от събрани стихотворения на Уърдзуърт и Колридж, дала началото на английския романтизъм. В английския език няма друга поема, която да е вдъхновила такъв брой илюстратори - повече от 70 различни художници са работили върху многобройните й издания. Най-известният сред тях е удивителният Гюстав Доре (1832 -1883), който за по-малко от три десетилетия създава няколко хиляди гравюри върху някои от най-важните произведения на световната литературна класика - от Библията до Рабле, Данте, Милтън, Сервантес, Балзак, Тенисън, Байрон и Едгар Алан По. Илюстрациите върху „Балада за Стария моряк" са сред най-зрелите му и най-запомнящи се творби. Магическият свят на поемата предоставя на Доре дълго чаканата възможност да изобрази безкрайните обеми на откритото море, бурите и водовъртежите на непознатия океан, ледената пустош на Антарктика, горещите екваториални води, гъмжащи от морски чудовища, както и страданията на Стария моряк в цялата им удивителна кинематографичност, превърнала шедьовъра на Колридж в една от най-вълнуващите поеми в английската литература. Публикуваният тук превод следва текста на авторитетното издание от 1834 година и включва глосите, добавени от автора към текста на поемата през 1817 година.