Трудът представлява завършваща тетралогията част след том I - Средновековие, и том II и III - Късно средновековие и Възраждане. В него продължава анализът на развитието на българската архитектура от периода на Поствъзраждането, протекло в два основни етапа - от Освобождението до края на XIX век и от началото XX век до Балканската война. Това е времето, в което поради ограничения брой школувани технически кадри местните майстори строят отново по свои проекти религиозни, обществени и жилищни сгради. Разгледани са промените, настъпващи в тяхната практика под влияние на западноевропейските стилистики, конструктивни системи и функционални схеми. Проследено е развитието на българските законови уредби и държавното администриране в Княжеството, Източна Румелия и неосвободеите земи, които позволяват тази деятелност. Изследвано е многообразното творчество на майсторите от всички тези територии с българско етническо присъствие, където само построените от тях храмове през Поствъзраждането са над 1200. В контекста на труда са представени още доста други типове сгради и съоръжения - камбанарии, училища, хотели, постройки, свързани с търговията, административни конаци и общински обекти, фабрики, гари, жп и пътни мостове, жилищни сгради. Книгата е илюстрирана с над хиляда (доста от които архивни) планове, снимки, гравюри, карти и оригинални чертежи на майстори. Тя ще представлява интерес не само за историци, архитекти и изкуствоведи, но и за широк гръг ценители на архитектурното изкуство на старите ни майстори.