Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на противника за противодействие и създава необходимата обществено-политическа нагласа за масови самопожертвувателни действия. Знаменитото заклинание "Свобода или смърт" не е сантиментална фраза, а осъзната потребност от саможертва в неравния бой срещу Османската империя. Именно благодарение на тази масова саможертва българският народ губи сраженията, но печели войната. Военното поражение на въстанието много скоро се превръща в политическа победа - целта е постигната. Българската държава възкръсва от пепелищата на петвековното забвение. Смайващата дързост на априлци и тяхната мъченическа голгота полагат основите на съвременна България. Това най-голямо съдбовно събитие в новата ни история предопределя неговото силно респектиращо емоционално въздействие върху всички български поколения. Априлската епопея дълбоко и трайно присъства в народната памет като постоянен стимулатор на националното ни самочувствие, като емблематичен символ и опора на нашата национална идентичност.