"Ето такова сърце трябва да има всеки човек и тогава нито ще гладува, нито ще студува, нито нищо…" - пише малката Дафина Георгиева, или Роня, както обича да се подписва. Ала сърцето вече го няма... онова сърце, което копнееше да ни топли и храни със своята обич. Остават думите и рисунките – неизличими дири в безкрая на нашата памет.
 

В книгата "Аз съм един сън" е събрано най-доброто от един талант, който безспорно щеше да се разгърне в много посоки. Изданието на "Егмонт България" е допълнено с есетата на Валери Петров, Юлия Огнянова, Леда Милева и Петър Змийчаров, както и от въведението на Мария Гарева. Тази своеобразна творческа биография съдържа стихотворения, кратки разкази и есета, дневници и имейли, а също много рисунки.

Детското въображение се втурва ту към грейналото слънце и зелените поляни, ту към мечтите и съкровените желания на хората. Рисува неуморно делнични случки от училище, спомени от пътешествия по света, размисли за прочетени книги и изгледани филми. Всички са тук – мама и татко, приятелите от класа и от електронната поща, любимият Хари Потър, "страхотевичните" певци и "суперските" кино звезди. Едно е сигурно обаче, Дафина не знае умора, отказва да се поддаде на униние и мрачни мисли, а накрая успява да увлече и нас, читателите, в устремния си бяг. Накъде ли? То се знае – към щастието.