„Автопортретът“ на Стефан Бочев (1910–2002) е забележително интелигентен и чувствителен поглед към едно историческо време (1929–1945), компресирало до възможния предел съдбовни икономически, политически и военни сътресения. В книгата живо, колоритно, забавно, на редица места с великолепна самоирония, са разказани впечатленията на автора от следването му в Швейцария, Обществото на народите и работата му в българската дипломатическа служба до 1945 г. Персонажите в нея са известни и не толкова познати имена от българската история. Спойката идва от разсъжденията и обобщенията за нашето минало, съчетаващи познание, житейска мъдрост и благородството на един много видял и преживял човек. Стефан Бочев е автор на "Белене. Сказание за концлагерна България" (1990; 1999), останала ненадмината проза за българската лагерна, и изобщо комунистическа, действителност.