NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 12/2013

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 12/2013

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 12/2013

(4.10 от 10 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

Пеша около света

 
Текст: Пол Салопек; снимки: Джон Станмайър
Журналистът Пол Салопек на седемгодишен околосветски преход от Африка до Огнена земя по стъпките на предците ни
 
Да вървиш означава да падаш напред.
Всяка крачка, която правим, е удържан скок, предотвратено рухване. Така ходенето се превръща в акт на вяра. Извършваме го ежедневно - чудо в два такта: първо задържане, после отпускане. През следващите 7 години ще се нося из света в свободно падане.
На път съм. Имам за цел една идея, една история - може би една лудост. Преследвам призраци. Поемам пеша от родното място на човечеството в Източноафриканската разломна зона в Африка, за да повторя стъпките на предците ни, които първи открили Земята преди най-малко 60 000 години. И досега това си остава нашето най-голямо пътешествие. Защото ранните Homo sapiens, които първи тръгнали да скитат извън пределите на континента майка (а те били едва няколкостотин души), са ни завещали и качествата, с които днес свързваме човешката същност в нейната пълнота: сложен език, абстрактно мислене, творчески порив, дарба за технологични нововъведения и днешното расово разнообразие. Толкова малко знаем за тях. Те преминали протока, наричан Баб ел Мандеб - „Портата на скръбта", разделяща Африка от Арабския полуостров, - и после в рамките на едва 2500 поколения (един миг по мерките на геологията) се пръснали до най-отдалечените обитаеми кътчета на планетата.
Оттогава са изминали хилядолетия, а аз вървя по същия път.
 
 
Мисия в Египет
 
 
Текст: Любомир Кюмюрджиев; снимки: Чавдар Стойчев
Първата българска археологическа експедиция край Нил изследва гробница на египетски жрец
 
Днешният Луксор, известен някога като Тива, но наричан Уасет от древните си жители, бил столица на Новото царство (1500-1000 г. пр.Хр.) - най-бляскавата епоха в историята на египетската цивилизация. Неслучайно в града и околностите му работят археолози от цял свят. На изток от Нил те проучват останките от царството на живите, докато на западния бряг на великата река според древноегипетската символика е представена страната на мъртвите. В района има над 2000 гробници и множество свързани със заупокойния култ храмове. Всички те са приютени в полите на свещената планина Курна. До нея се намира и гробница ТТ263. Там през XIII в. пр.Хр. били положени мумифицираните останки на жреца Пиай от епохата на Рамзес II. Гробницата е известна отдавна, но не е научно изследвана. С това през 2010 г. се заема първата българска археологическа мисия в Египет.
 
На лов с първите скиори
 
 
Текст: Марк Дженкинс; снимки: Юнас Бендексен
Древна култура в китайски Алтай разкрива как са се появили ските - и каква е ролята им в местните ловни традиции
 
Групата ловци бавно се плъзгат навътре в планината Алтай в търсене на елени марали. Цари мъртвешко спокойствие и температурата е -39°С. Подобно на своите предци през последните хилядолетия, петимата мъже пресичат дълбокия, пухкав сняг, покачени на ръчно изработени ски от смърч с прикрепени от долната страна ивици конска кожа. Вместо щеки всеки носи една тояга. Още от деца са се учили да си служат с привидно примитивната си екипировка с изключителна ефикасност и изящество - срещу косъма конската кожа осигурява триене, за да се катерят нагоре, а наобратно е гладка повърхност за бързи спускания. Тоягата им помага да пазят равновесие. Следвам ги с последен модел ски с панти и модерни щеки, но на моменти все пак ми е трудно да не изоставам. Белите дробове и краката им изглеждат неподатливи на разредения планински въздух, докато изкачват и най-стръмните наклони. Цепим преспите покрай паднала бреза, а после завиваме вляво в сенките на гора от смърчове. Не говорят, а приглушеното свистене на косматите им ски е тихо като падащ сняг.
 
Виртуално безсмъртие
 
 
Текст: Джордж Джонсън
Цифровите консерватори са се заели да запечатат застрашените световни шедьоври в целия им триизмерен блясък
 
Първите изненади след дългото и прашно пътуване от Ахмадабад са сенчестите дървета и тучната зелена морава. След като преминеш през портата, тръгваш по дълга, настлана с камък пътека, докато пейзажът започне да се разгръща пред теб. Там, от другата страна на тревата, в пясъчника зее каньон, изваян не от вятъра и дъжда, а от човешка ръка: Рани ки Вав, Стъпаловидният кладенец на кралицата.
„Виждали сме снимки, но нищо не може да се сравни с това да го зърнеш с очите си" - казва Лин Уилсън, археоложка от Глазгоу. С помощта на най-модерните сканиращи технологии тя и нейните колеги от Центъра за дигитална документация и визуализация (партньорски проект на Историческа Шотландия и Студиото за дигитален дизайн в Художествената академия в Глазгоу) и CyArk имат за цел да сведат до минимум вероятността Рани ки Вав - или поне данните, които го описват - да бъде изгубен завинаги. Сред всички проекти, с които са се заемали досега - от изправените камъни на островите Оркни до планината Ръшмор, този е един от най-трудните.
 
Призрачни котки
 
 
Текст: Дъглас Чадуик; снимки: Стив Уинтър
Потайните пуми рядко излизат от сянката. При все това неусетно си възвръщат територията - дори в гъсто населени градски райони
 
В Южна Калифорния е топъл зимен ден и пълни с туристи автобуси се изкачват на една височина с хубав изглед над Бевърли Хилс и Западен Холивуд. Докато екскурзоводите показват филмовите студиа и именията на звездите, Джеф Сикич - биолог от Националната туристическа област „Планини Санта Моника", насочва вниманието ми към тънка ивица дървета в далечината. Преди не по-малко от 10 месеца млада мъжка пума от планините Санта Моника тръгнала на път през това тясно зелено островче сред огромния човешки кошер. След като някак си успяла да прекоси две от най-натоварените шосета в света, включително десетлентовата Холивудска магистрала, тя се установила в Грифит Парк - купчината хълмове точно зад нас, известна в цял свят с гигантския надпис „Холивуд" върху част от нея.
Представете си: едър хищник, който убива, за да се храни, успява да си осигури препитание в сърцето на Големия Лос Анджелис (метрополна област, обхващаща няколко окръга) и при това съумява да избегне любопитните погледи по-добре и от някоя потайна знаменитост. Как го постига? Движи се тихо като шепот предимно по здрач и нощем, като се придържа към участъци с гъста растителност.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2013
ISSN: 20131312657112
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: