NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 7/2015

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 7/2015

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 7/2015

(4.11 от 19 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж (Не e за Kindle)
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

Хавайски корени
От Джон Ланкастър; снимки: Пол Никлин
Зад лустрото на туристическите плажове местните хора остават верни на духа на океана.


Точно в този ден вълните на родните острови на сърфа бяха разочароващи – вяли, едва до гърди и дразнещо редки. Въпреки това на хавайците никога не им е трябвала специална причина, за да грабнат сърфовете и да влязат в океана, така че зоната за изчакване беше пълна. Младежи с къси дъски. Майки с дълги дъски. Деца с бодибордове. Мъж със сива коса на опашка, изправен върху падълборд. Някои имаха племенни татуировки като на полинезийски воини. Яхнал сърфа в дълбоките води край рифа, аз оглеждах тълпата със свит на топка стомах и чувството, че не ми е тук мястото.

Макаха отдавна е известен като плаж, където хаоле – хавайското понятие за белите хора и други натрапници – си търсят белята. Разположен на Западния бряг на Оаху, далеч от тълпите по лъскавото северно крайбрежие – в Сънсет Бийч или Пайплайн – и от ол-инклузив туристите в Уайкики Бийч, той има репутацията на затворена и недостъпна общност, където господстват потомците на древните полинезийски мореплаватели, заселили островите.

Дори и тези жители на Макаха, които са се примирили с преминаването под властта на САЩ през 1898 г. – а някои още не са, – са твърдо решени да не позволят същото да се случи и с вълните им. Има безброй истории за новодошли сърфисти, които са били прогонени от тукашните вълни – понякога със счупени носове, тъй като са престъпили някое неписано правило. Много ми се искаше да не ме сполети същото.

В продължение на половин час се носих край зоната за изчакване с надеждата да ми се удаде случай, докато най-сетне забелязах вълна, към която сякаш никой нямаше претенции. Обърнах дъската към брега и загребах с всички сили. Точно когато започнах да набирам скорост, обаче едно момче с каменна физиономия върху бодиборд се заизкачва по същата вълна. Здраво се опря с ръка на рамото ми и ме избута от вълната, като в същото време се засили надолу по нея. Отказах се и загребах към брега. Дотук с „алоха“ – помислих си.

Да преследваш убиец

Текст: Дейвид Куомън; снимки: Пийт Мюлер
Еболата не изчезва. Тя само се крие.

През декември 2013 г. никой не предположил, че случаят с малкото момче, което се разболяло в село Мелианду в Гвинея, Западна Африка, щял да се окаже началото на зловеща епидемия, която ще опустоши три държави и ще предизвика безпокойство, страх и спорове по цял свят.

Никой не си е представял, че смъртта на това дете след само няколко дни мъчително боледуване ще е само първата от много хиляди. Казвал се Емил Уамуно. Симптомите му били остри – силна треска, черни изпражнения, повръщане – но те биха могли да са признак и за други болести, включително малария. Тъжно е, но децата в африканските села твърде често умират от неидентифицирани трески и заболявания, придружени с диария. Но скоро сестричката на момчето също починала, а после и майка му, баба му, една селска акушерка и една медицинска сестра. Заразата се разпространила от Мелианду до други села в Южна Гвинея. Това станало почти три месеца преди думата „ебола“ да започне да се мярка зловещо в електронната поща между Гвинея и останалата част от света.

Здравните власти, базирани в столицата на Гвинея – Конакри, и чуждите специалисти, проследяващи вирусни заболявания, не били в Мелианду, когато Емил Уамуно умрял. Но ако бяха и ако знаеха, че това е първият случай от епидемия, причинена от вируса на ебола, може би щяха да насочат навреме вниманието си към един важен въпрос: как се е разболяло това момче? Какво е правило, какво е докосвало, какво е яло? Ако вирусът на ебола е бил в тялото му, откъде се е взел?
 

Най-сетне Плутон


Текст: Надя Дрейк; илюстрации: Дейна Бери
След почти десетилетен полет „Ню Хърайзънс“ се приближава към загадъчната планета джудже.


Малък, студен и абсурдно далечен, Плутон винаги егоистично е криел тайните си.

След откриването й през 1930 г. планетата джудже продължила да обикаля извън нашия обхват, а замръзналата й повърхност била мъглява загадка, която дори и най-мощните телескопи не можели да докарат на фокус. Знаем за Плутон. Но всъщност не го познаваме.

Това ще се промени на 14 юли, когато космическият апарат на НАСА „Ню Хърайзънс“ трябва по план да прелети на 12 500 км от мразовитото джудже. Маневрата е рискована, но ако всичко бъде наред, мимолетната близка среща ще разбули последния неизследван свят от класическата Слънчева система. Най-сетне ще се срещнем лице в лице с бившата девета планета – ще зърнем нейната повърхност и тази на най-голямата й луна Харон. Учените имат някои предположения какво биха открили, но единственото нещо, което със сигурност могат да кажат, е, че Плутон обещава да бъде изненадващ.

„Плутон, какъвто сме си го представяли, просто ще се изпари“ – казва Алан Стърн, главен проучвател на „Ню Хърайзънс“.

Треска за храна



Текст: Вирджиния Морел; снимки: Пол Никлин
Косатките показват интелигентността си, като работят заедно, за да си хванат плячка.


В западната литература не се говори за косатки. Въпреки че приличат на митични създания със своите гладки тела, цветове като на панда и усмивки с остри зъби, китовете убийци не фигурират като герои във великите западни романи. Няма косатков еквивалент на Моби Дик – големия бял кит.

Но много от нас са си създали представа за косатките, оформена от филми с тяхно участие, докато изнасят представления в аквариуми, плувайки в безкрайни кръгове в малки, стерилни басейни и подскачайки, за да ни забавляват. Според някои мнения косатките в плен понасят жестоки психологически травми заради безрадостния си, ограничен живот.

А това е ужасно тъжно, защото, когато си с косатките на свобода, усещаш това, което нито едно представление не може да улови: техния дух и проницателност, радостта и хитростта им, любовта им към открития океан, към лова и към живота.

В един студен януарски ден се оказах заобиколена от стотици черно-бели китове убийци – Orcinus orca, всъщност не кит, а най-големия вид делфин – които се стрелкаха като вълци във водите на норвежкия фиорд Андфьорден, на 320 км северно от Полярния кръг. Гърбовете и високите им гръбни перки блестяха в арктическия полумрак, докато се гмуркаха, изплуваха и работеха в екип, за да подкарат, зашеметят и погълнат сребристите херинги.

От време на време някоя косатка удряше повърхността с опашката си, сякаш си играеше на пържолки с морето. Косатките извършват подобни удари с опашки и под водата – те са истински погребален звън за херингата, казва Тиу Симиле, биолог, изучаващ китовете, която е помогнала да се сложи началото на проучванията на косатките в Норвегия и е експерт в един от методите им за лов, наречен „въртележка“. Силата на ударите невинаги убива рибите, каза тя, но зашеметява много от тях и ги прави лесна плячка. „Това, което виждаме тук, на повърхността, е само намек за случващото се отдолу – обяснява тя. – Всяка косатка си има роля. Прилича на балет, затова трябва да се движат по много съгласуван начин, да общуват и да вземат решения какво е следващото нещо, което да направят.“

Планински мъже


От Джеръми Бърлин; снимки: Дейвид Бърнет
Всяка година в една долина в Скалистите планини се разиграва сцена от друг век.


Всяка година около 4 юли в една долина в Скалистите планини се разиграва сцена от друг век. Десетки сурово изглеждащи мъже се събират в своя лагер. Връзват конете и мулетата си за дърветата. Облечени са в животински кожи. И докато пекат късове бизонско месо на огъня, запален с кремък и огниво, си споделят съвети как най-добре се ловят бобри с капани и как се зарежда кремъклийка.

Кои са тези хора?

Това са американски планинци, които разиграват отново търговията с кожи, която процъфтявала в Северна Америка от около1800 до1840 г. Подобно на по-добре познатите им колеги, разиграващи Гражданската война, в истинския живот те са зъболекари, адвокати или пощаджии. Но за една седмица всяка година се отърсват от игото на цивилизацията и се връщат към времената, когато, за да оцелееш, трябвало да разчиташ на себе си.

Фотографът Дейвид Бърнет наскоро прекара два сезона сред тях. Той откри „приветлива шайка, наистина любопитна какъв е бил животът преди удобствата на съвремието. Те обичат да са запознати със старите, автентични неща – нещата, на които вече не се учим. И обичат да споделят това познание.“

Весели /ципести/ крачета


Текст: Кристин Деламоре; снимка: С. Д. Бижу
14 нови вида танцуващи жаби са открити в Индия.


Внимавайте, шантави анимационни герои – 14 нови вида танцуващи жаби са открити в Индия. Тези земноводни колкото палец, обитаващи само тропическите гори в Западните Гхати, имат странен ритуал за ухажване. Мъжките заемат позиция по камъните и яростно размахват крачета, за да привлекат женските. Забавните движения еволюирали, защото квакането – друг начин за жабешка комуникация – почти се губи сред шума на реките, където живеят, казва С. Д. Бижу от Университета в Делхи. Представленията служат и за заплаха към съперниците – който се приближи твърде много, рискува да бъде изритан от камъка.

С това откритие познатите видове танцуващи жаби стават 24, като много от тях са изключително редки. Бижу се притеснява, че човешките строителни дейности ще навлязат в местообитанията на жабите. Това би било тъжно спускане на завесата за тези танцуващи земноводни.
 



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2015
ISSN: 2015131265717
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: