NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 5/2014

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 5/2014

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 5/2014

(3.60 от 15 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж (Не e за Kindle)
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

Бъдещето на храната

 
Текст: Джонатан Фоли; снимки: Джордж Стайнмец и Джим Ричардсън
До 2050 г. ще трябва да изхранваме още 2 млрд. души. Как да го направим, без да съсипем планетата?
 

Когато мислим за заплахите за околната среда, обикновено си представяме коли и комини, а не трапеза. Истината обаче е, че нуждата ни от храна поражда една от най-големите опасности за планетата.

Сред най-големите виновници за глобалното затопляне е земеделието, което отделя повече парникови газове от всички наши коли, камиони, влакове и самолети, взети заедно - най-вече метан от домашните животни и оризовите ниви, азотен оксид от наторяваните полета и въглероден диоксид от изсичането на дъждовните гори за целите на земеделието или животновъдството. Селското стопанство е най-ненаситният консуматор на нашите скъпоценни водни запаси и голям замърсител, тъй като отпадните води от изкуствените и естествените торове разстройват крехките езерни, речни и крайбрежни екосистеми в целия свят. Земеделието освен това ускорява загубата на биоразнообразие. Разчиствайки тревисти и гористи райони за ферми, заличаваме важни местообитания, превръщайки земеделието в мощен фактор за унищожаването на диви животни.

Всички тези проблеми за околната среда ще стават още по-належащи, докато се опитваме да задоволим растящата нужда от храни в световен мащаб. До средата на века вероятно ще трябва да засищаме още 2 млрд. гърла - общо над 9 млрд. души. Въпросът е как да го направим, без да съсипем планетата.

Изборът не трябва да е между индустриално производство или малки органични стопанства. Има друг начин.

Черноморски дарове

Текст: Любомир Кюмюрджиев; снимки: Иво Данчев
Жители на българското Черноморие пазят тайните на традиционни рибни рецепти
 

Морето винаги е било основен източник на прехрана за живеещите по бреговете му. За българите от вътрешността на страната пушен в смокинови листа чернокоп (вляво) звучи като екзотична рецепта. Христо Динев от Синеморец обаче твърди, че тя се знае в родния му край от векове. Има дори легенда, че води началото си от траките. Ако рибата не се поръси със смес от странджански билки, ястието няма да е същото.

По стара рецепта се приготвя и маринованият барбун в Царево (вдясно). „Оцетът днес е по-различен, но солта винаги е от Черно море - иначе не се получава онзи вкус, отличаващ тукашния маринован барбун от подобни рибни ястия" - казва капитан Георги Пейчев.

Космическа зора

Текст: Юдхиджит Бхатачарджий; снимки: Дейв Йодър
За да видим раждането на звезди, е нужен телескоп с диаметър, по-голям от този на цял град. Представяме ви ALMA
 

Една майска сутрин два пикапа преминали през тихото градче Сан Педро в чилийската пустиня Атакама и се отправили по черен път нагоре по планинския склон. Годината била 1994, а петимата мъже в колите търсели маршрут към високото 5000 метра плато Чахнантор.

Тъй като Андите образуват преграда пред облаците, събиращи се над Амазония на изток, а ветровете откъм Тихия океан събират малко влага, когато преминават над студеното Перуанско течение, Атакама е едно от най-сухите места на Земята, където средногодишните валежи са едва 15 л/кв. м. Отдалечеността на пустинята и негостоприемният рядък и сух въздух - идеален за наблюдаване на нощното небе - вече били привлекли няколко големи международни проекти за телескопи. Повечето от тях били предназначени да наблюдават малката част от Космоса, достъпна във видимия за човешкото око спектър на светлината. Чилийският астроном Ернан Кинтана и неговите спътници търсели място за друг вид телескоп, замислен да проникне отвъд завесите от газ и прах, които забулват галактиките, вихрят се около звездите и са се ширнали през просторите на междузвездното пространство. За проектирането и изграждането на телескопа щели да бъдат нужни близо 20 години и над 1 млрд. долара.

Първо обаче трябвало да намерят подходящото място.

Динозаври излизат наяве

Текст: Питър Милър; снимки: Кори Ричардс
Преди 75 млн. години Юта била част от островен континент. Това горещо и блатисто място било царство на динозаврите

Братята Милър приличаха по-скоро на златотърсачи, отколкото на палеоботаници. Брадите им бяха спечени от прах; очила пазеха очите им от пясъка, навяван от пустинните ветрове. И двамата бяха едри, близо двуметрови мъже и се движеха по заострения хребет в южната част на Юта със спокойната увереност на хора, свикнали да бъдат на открито. Докато Иън забиваше кирката си в аргилита, Дейн се опитваше да си свие цигара между поривите на вятъра.

Заедно със Скот Сампсън - главен уредник на Денвърския природонаучен музей, и палеонтолога Джо Сертич, специалист по динозаврите в музея, миналата пролет братята търсеха вкаменелости в Националния паметник Гранд Стеъркейз- Ескаланте. В този пущинак почти без пътища те изследваха един особено усамотен район - лабиринт от стръмни скали и дерета. Докато останалите от екипа работеха в открити по-рано през годините фосилни находища, отдалечени на няколко километра, Сампсън, Сертич и двамата Милър издирваха нови. След месеци кабинетна работа в музея Сампсън едва сдържаше радостта си, че е на място, където дотогава не беше стъпвал палеонтолог, с шанса да открие ново съкровище от изчезналия континент Ларамидия.

Ларамидия се образувала преди 90 млн. години, през периода на късната креда, когато надигащите се морета залели централната част на Северна Америка и я разделили на две. Днес е погребана под западните щати; достъпна е само в ерозирали безплодни области като тази, където вятърът и дъждът са изкарали нейните богати на фосили находища в обсега на кирките и лопатите.

Любов и тъга край Сена 

Текст: Кати Нюман; снимки: Уилям Албърт Алард
Реката примамва романтици, туристи, летовници, въдичари, пациенти на психиатрията – le tout Paris (целия Париж)
 

Почти всяка сутрин в 9 ч отговарящите за Сена служители от аварийното звено нахлузват неопреновите си костюми и плуват около Ил дьо ла Сите. По време на обиколките на този подобен на сълза остров в средата на реката и в центъра на Париж пожарникарите водолази обследват дъното, като вадят велосипеди, кухненски прибори (които почистват и използват на съседната баржа, на която живеят), мобилни телефони, стари монети, разпятия, оръжия и - в един случай - достойна за музея римска фибула.

Край Пон де-з-Ар, където влюбени окачват месингови катинари с имената си („Стив + Линда = ВНЛ"), те вадят ключовете, хвърлени във водата от двойки, надяващи се да затвърдят вечността на своята заключена любов. Един мост нагоре по течението, при Пон Ньоф край Съдебната палата, където се разтрогват бракове, те намират венчални халки - захвърлени, когато вечната любов се е оказала нетрайна.

Тъй като е централната артерия на Париж, Сена естествено събира отломките от човешките цивилизации и връзки. В хода на вековете тя е служила като магистрала, крепостен ров, водоизточник, отходен канал и пералня. Нейният дъговиден ятаган разсича града на Ляв и Десен бряг. В исторически план Левият е бил бохемски, а Десният - аристократичен, но времето е размило тези различия.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2014
Страници: 116
ISSN: 20141312657105
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: