Човекът плъх – бележки относно един случай на натраплива невроза

През 1907 г. Фройд започва анализата на Ернст Ланцер, която ще бъде решаваща в оформянето на неговата теория за натрапливите неврози. През 1909 г. за пръв път ще бъдат издадени записките му, правени в хода на сесиите, станали легендарни в историята на психоаналитичната традиция с названието случаят на Човека плъх. Те ни повеждат по следите на млад, образован мъж - адът и раят на Ернст, обладан от идеята за някакво китайско наказание, при което на седалището ти привързват гърне, а В него пускат плъхове, които се напъхват в ануса... Сред разказите, разговорите и Фройдовйте коментари постепенно се очертават възлови за психоанализата като теория и терапия понятия — натрапчивост, вина, изтласкване, пренос, мазохизъм, амбивалентност.
Случаят не само гради теорията на Фройд, той го тласка и към отъждествяване с пациента. Същото почва да прави и читателят, който просветлено намира зрънца истина за самия себе си в стряскащото огледало на Човека плъх.