"1979" разказва за ислямската революция в Иран през същата година, видяна през очите на един европеец, отишъл там с любовника си Кристофър – "златното момче". Повествованието сътворява много силна картина на упадъка, на декадентското, на безразличието и отегчението, на предопределението и безсилието. Героят страда, защото Кристофър умира от свръхдоза наркотици. Останал сам, тръгва за далечен Китай пеша, за да обиколи свещената планина Кайлаш и да намери душевен покой. Заради незаконно преминаване на границата комунистическото правителство на Китай го осъжда на доживотен каторжен труд в оловна мина, и там той изживява нечовешки изтезания и гаври с личността. Потресаваща е именно съпоставката на двете крайности – буржоазната култура и "културата" без цивилизованост. Долавя се различното възприемане на високоразвитата европейска цивилизованост, страховете на европееца от преходността на неговите културни постижения и безсилието му да се противопостави на тъмната азиатщина. Липсва увереният в себе си и в своето превъзходство европеец, който с елегантна походка опознава и се наслаждава на останалия свят. Тук той е една прашинка, безименна част от неевропейския, нецивилизования свят. Обречен е да загине. "Разтърсващ текст, който лежи като тъмен гранитен блок сред есенния ландшафт на нашата литература. Твърд, хладен, красив, неразбираем, заплашителен." Шпигел