Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се движи зад блока, броя и с грешка от няколко секунди мога да кажа кога ще си подаде носа от другата страна на блока. Играя тази игра от години и понякога уцелвам до секундата. Веднъж ми се случи следното: един шлеп се скри зад блока и не се появи въобще. С риск да стана за смях ще разкажа какви неща извърших след това мистериозно изчезване. Нямаше друг начин да разбера къде изчезна шлепът, освен да отида до реката, но без да я изпускам от очи, защото иначе шлепът би могъл да отплува и аз да не го видя. Помолих дъщеря си, която беше бременна в шестия месец, да наблюдава реката. Казах є да гледа за шлепове. Людмил Тодоров е сценарист и режисьор на филмите „Любовното лято на един лъохман", „Приятелите на Емилия", „Емигранти", „Шивачки" и др. Автор е на сборниците с разкази „Да изгубиш Мечо Пух", „Разкази" и на романите „Хроника на една любов" и „Хроника на едно пропадане".