Нереална тишина цари в „ШЕПОТ“ – старата къща, в която Ноа трябва да прекара ваканцията си. Старата постройка крие тайна, за която никой в селото не говори. Страх и любопитство подтикват Ноа да тръгне по следите на загадъчно престъпление. Заедно с Давид тя се приближава до истината за едно неизяснено досега убийство...
…Доста по-късно, след като това лято беше отминало, Ноа чу Кат да казва, че къща, в която се случват такива неща, би трябвало да изглежда съвсем иначе. Би трябвало да е къща с ъгловати стаи и мрачни салони; къща с високи стени, които да отразяват ехото и от най-малкия шум; къща с дълги виещи се коридори, скърцащи стълби и потайни кътчета... Такава къща би избрал всеки режисьор, и по възможност да е в Шотландия или Англия, отдалечена отвсякъде и с изглед към безлюден ландшафт…

По неустоим начин Изабел Абеди увлича читателите си в една психологически наситена, изключително напрегната атмосфера в новата си книга „Шепот”.

…Роберт и Густав обърнаха глави, но те не гледаха към Ноа, а в тъмното край нея. Давид също се заоглежда, задиша тежко и се вцепени. Стъпки по дъските, стъпки в тишината, ужасяващо тихи, ужасяващо бързи стъпки. Ноа нямаше време дори да помръдне. Едно острие се опря в гърлото й. Острие на нож, тежко, хладно и гладко...