Нима историите, освен че се случват, освен че ги има, трябва и да казват нещо? Надявам се не е нужно да подчертавам, че съм човек с много трезво мислене. И все пак може би у мен е останала отзвук от ирационалните поверия, например онази странна убеденост, че всички случки в живота ми имат някакъв смисъл, означават нещо; че живота ми разказва нещо за себе си, че постоянно разкрива някаква своя тайна, че се изправя пред нас като ребус, чийто смисъл трябва да се разгадае, че историите, които изживяваме в живота си, са митология на самия живот и ,че в тази митология се крие ключът към истината и към тайната. Измама ли е това? Възможно е, дори е много възможно, ала аз не мога да се освободя от потребността да разнищвам собствения си живот (сякаш в него наистина е скри някакъв смисъл, някакво значение, някаква истина), не мога да потисна тази потребност, дори тя да е нещо повече от потребност, от някаква игра (като решаване на ребус например).